ي َقُولُونَ: «نَعرِفُ كَيفَ نَستَخدِمُ ألسِنَتَنا وَنَنتَصِرُ. شِفاهُنا تَحْتَ سَيطَرَتِنا، فَمَنْ يَتَسَيَّدَ عَلَينا؟»
<На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?