И ма такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
There is one alone, without companion: He has neither son nor brother. Yet there is no end to all his labors, Nor is his eye satisfied with riches. But he never asks, “For whom do I toil and deprive myself of good?” This also is vanity and a grave misfortune. The Value of a Friend
Continue reading Report error