и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
Then she went and sat down across from him at a distance of about a bowshot; for she said to herself, “Let me not see the death of the boy.” So she sat opposite him, and lifted her voice and wept.
Continue reading Report error