ف َلَوَّحَ الَّذِي يَجلِسُ عَلَى السَّحابَةِ بِمِنجَلِهِ فَوقَ الأرْضِ، فَحُصِدَتِ الأرْضُ.
Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.