« تَكُونُ المَرأةُ حَزِيْنَةً وَهِيَ تَلِدُ، لِأنَّ وَقتَ ألَمِها قَدْ حانَ. لَكِنْ حِينَ يُولَدُ الطِّفلُ، فَإنَّها تَنسَى الألَمَ بِسَبَبِ فَرَحِها، لِأنَّ طِفلاً وُلِدَ فِي هَذا العالَمِ.
Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата <си> поради радостта, че се е родил човек на света.
Continue reading Report error