ف َلَمّا سَمِعَنِي أرفَعُ صَوْتِي وَأصْرُخُ، تَرَكَ ثَوبَهُ بِجانِبِي، وَهَرَبَ خارِجاً.»
А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.