« وَقَبلَ أنْ أُنهِيَ صَلاتِيَ فِي قَلبِي، أتَتْ رِفْقَةُ وَجَرَّتُها عَلَى كَتِفِها. فَنَزَلَتْ إلَى النَّبْعِ وَاسْتَقَتْ ماءً. فَقُلْتُ لَها: ‹اسْقِينِي مِنْ فَضلِكِ.›
Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.
Continue reading Report error