Н ека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат; Пощади, Господи, людете си, И не предавай наследството си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената - Де е техният Бог?
لِيَبكِ الكَهَنَةُ، خُدّامُ اللهِ ، بَينَ الدِّهلِيزِ وَالمَذبَحِ. وَلِيَصرُخُوا: «أشفِقْ عَلَى شَعبِكَ يا اللهُ ، لاتَسمَحْ بِأنْ يُخزَى الَّذِينَ لَكَ، عِندَما تَحكُمُهُمْ أُمَمٌ أُخْرَى. لِماذا تَسمَحُ بِأن يُقالَ بَينَ تِلكَ الأُمَمِ: ‹أينَ إلَهُهُمْ؟›» استِجابَةُ الصَّلاة
Continue reading Report error