К оито думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.
فَهُمُ الَّذِينَ يَقُولُونَ لِشَجَرَةٍ: ‹أنتِ أبِي،› وَيَقُولُونَ لِصَخرَةٍ: ‹أنتِ أُمِّي.› لأنَّهُمْ أعطُونِي ظُهُورَهُمْ لا وُجُوهَهُمْ. وَفِي ضِيقهِمْ يَقُولُونَ: ‹قُمْ وَأنقِذْنا.›
Continue reading Report error