Г орко ми! Защото съм като последно бране на летни плодове, като баберки след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.
¡Ay de mí! Estoy como el que, en su apetito, desea comerse los primeros frutos y se encuentra con que ya se han recogido los frutos del verano, con que ya se han rebuscado las últimas uvas de la vendimia.
Continue reading Report error