К огато свещениците влизат в храма, да не излизат от святото място във външния двор, а там да слагат дрехите, с които служат, защото са святи; а когато обличат други дрехи, тогава да се приближават към онова, което принадлежи на народа.
فَحِينَ يَأتِي الكَهَنَةُ إلَى هَذِهِ المَنطِقَةِ، لا يُسمَحُ لَهُمْ بِأنْ يَعُودُوا ثانِيَةً إلَى السّاحَةِ الخارِجِيَّةِ، وَهُمْ يَرتَدُونَ الثِّيابَ المُقَدَّسَةَ. عَلَيهِمْ خَلعُ الثِّيابِ الَّتِي خَدَمُوا فِيها، وَارْتِداءُ ثِيابٍ أُخْرَى. وَتُترَكُ تِلكَ الثِّيابَ فِي المَنطِقَةِ المُقَدَّسَةِ لِأنَّها مُقَدَّسَةٌ. حِينَئِذٍ، يُمكِنُهُمْ أنْ يَخرُجُوا إلَى حَيثُ يَجتَمِعُ النّاسُ. السّاحَةُ الخارِجِيَّة
Continue reading Report error