Т огава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
«فَقالَ صاحِبُ الكَرمِ: ‹ماذا عَسايَ أفعَلُ؟ سَأُرسِلُ ابنِيَ حَبيبيَ نَفسَهُ. فَرُبَّما يَحتَرِمُونَهُ.›