Т оя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.
Оце оте радісне місто, що безпечно живе, що говорить у серці своєму: Я, і немає вже більше нікого! Як стало воно опустошенням, леговищем для звірини! Кожен, хто буде проходить повз нього, засвище, своєю рукою махне!
Continue reading Report error