И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за <чадата си> та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.
وَعِندَ انتِهاءِ كُلِّ وَلِيمَةٍ، كانَ أيُّوبُ يُكَرِّسُهُمْ. فَكانَ يَنهَضُ باكِراً فِي الصَّباحِ وَيُقَدِّمُ ذَبائِحَ بِعَدَدِ أبنائِهِ وَبَناتِهِ. لأنَّ أيُّوبَ كَانَ يَقُولُ فِي نَفسِهِ: «رُبَّما أخطَأ أبنائِي فَلَعَنُوا اللهَ فِي قُلُوبِهِمْ.» وَمارَسَ أيُّوبُ هَذا الأمرَ دائِماً.
Continue reading Report error